„Сънувам на български”
Проектът документира културата и изследва идентичността на българската диаспора в Бесарабия с акцент върху историята на региона. В продължение на пет години Михаела Аройо посещава над 60 населени места с преобладаващо българско население. По време на 14-те си пътувания тя снима традициите, ежедневието на хората и създава приятелства. Паралелно с това записва аудио интервюта, песни и стихотворения с членове на общността,
През 2023 г. проектът „Сънувам на български“ печели признание от Magnum Foundation с второ място на Inge Morath Award – награда връчвана на жени фотографки до 30-годишна възраст. През същата година Михаела печели наградата на The Everyday Projects – субсидия в подкрепа на работата ѝ по същия проект.
„Когато за първи път посетих Бесарабия през 2019 г. не знаех почти нищо за нашата диаспора там. Всъщност, тъкмо това ме отведе в един горещ юлски ден на събора „Есть контакт” в село Стояновка в Молдова – ежегодна среща на българските младежи от региона. На влизане в селото спрях колата пред една къща по прашния черен път и на развален руски попитах бабата отпред къде е съборът, а тя изненадващо ми отговори „Говори на български, бе!”. На път за там бях прекосила две граници, а се чувствах като у дома си, толкова гостоприемно ме приеха. За това допринасяха и разговорите на български, познатите манджи, неизбежната „Бяла роза”, както и някои позабравени поп-фолк хитове от 90-те.
Това пътуване продължи само едно денонощие, но неочаквано се превърна в начало на дългосрочен фотографски проект. През 2021 г. отново бях на събора „Есть контакт“, този път в село Чушмелий, Украйна, където се запознах с едно момиче на моите години – Дана Митанова. Разказа ми, че бесарабските българи използват поне три езика в ежедневието си: родния – български, държавния – украински или молдовски и общия за всички в този мултиетнически регион – руски. Тогава на какъв език мислиш? – попитах. „Не знам на какъв език мисля, но сънувам на български.“
Десетки хиляди българи мигрират от българските земи към Бесарабия след руско-турските войни от 1806-1812 г. и 1828-1829 г., за да избегнат османските набези. Причините за преселението са свързани и с политиката на Руската империя да засели в Бесарабия население, което да облагороди граничния за империята регион. Българите получават земя, освободени са от военна повинност и заживяват с привилегиите на т.нар. “задунайски преселници”.
Макар по-често да споменаваме Бесарабия покрай войната в Украйна, малцина са онези, за които Бесарабия е нещо повече от име.
Михаела Аройо (България)
Михаела Аройо е документална фотографка, родена през 1993 г. във Варна. Започва професионалния си път през 2014 г. като стажант във вестник „Труд“, а в периода 2017 – 2018 г. е щатен фоторепортер в агенция „Булфото“. От 2020 г. работи на свободна практика и изследва теми като културна идентичност, история, фолклор и околна среда. От 2023 г. преподава фотография в VII СУ „Найден Геров” – Варна. Участва в дейностите на фондация „Аморфа” като ментор на младежи фотографи и куратор на фотографски изложби. Михаела има бакалавърска степен по фотография от Нов български университет и магистърска степен по история от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Участва в майсторски класове по документална фотография организирани от NOOR (2019) и The VII Foundation (2022, 2023) и фотографски работилници със Стратос Калафатис (2022) и Ванеса Уиншип и Джордж Георгиу (2023), организирани от галерия „Синтезис“. Михаела е част от The VII Mentor Program 2025.
Нейни фотографии са публикувани в издания като The New Yorker, National Geographic и Die Zeit. През 2022 г. National Geographic България публикува нейни снимки и статия за бесарабските българи.
Проектът ѝ „Сънувам на български” е представян в Болград, Украйна (2021), в селата Тенево и Голица, България (2021), в изложби организирани от фондация „Аморфа“ в Ателие Пластелин София и ЖП гара Варнa (2022), в групова изложба На/родна земя в Пловдив (2022), в самостоятелна изложба в галерия „Синтезис” София (2024), като част от инициативата Square Mile на The VII Foundation в Арл, Франция (2024), в самостоятелна изложба в Българския културен институт във Варшава, Полша (2025).