„Иран – Първи срещи“
Тази първа глава от дългосрочния ми фотографски проект обхваща темите, провокирани от „първите срещи“ на едно дълбоко лично пътуване към иранските ми корени. Корени, които дълго време бяха в съзнанието ми като далечни и неясни. Родена и израснала в Източна Европа, България познанието ми за този произход бе изцяло пречупено през възприятията на майка ми, докато иранската идентичност на баща ми – заедно със семейството и културата, които носеше – съществуваше в тишина, непозната и абстрактна.
През 2023 г., на 24 години, посетих Иран за първи път заедно с баща ми. Тази дълго отлагана среща, възпрепятствана от години сложна семейна динамика, се оказа едновременно разтърсваща и преобразяваща. Тя беляза началото на отдавна необходима връзка с онази част от мен, която едва познавах. Фотографията се превърна в своеобразен филтър през, който да гледам, преживявам и осмислям това наситено преживяване. Превърна се в средство даващо ми възможност едновременно да се дистанцирам, но и да се свързвам с една нова реалност, чужда, но и особено близка.
Тази серия улавя моменти на открития, напрежение и близост. Срещнах роднини, които са знаели за мен и ме приеха с ведра обич, докато аз търсех баланс между чувството за принадлежност и силното усещане за чуждост. Камерата ми позволи да остана наблюдател, постепенно и с моето темпо, оформяща разказ за идентичност, която свързва две култури и два образа на самата мен.
Проектът до тук е само началото – първа глава, първи стъпки и първи опит в едно продължаващо изследване. Кадрите не дават окончателни отговори, а остават като отворени размисли, които рефлектират емоционалната палитра на “завръщането” към нещо ново и тихо нашепват въпроса: Какво ли, ако бях израснала, знаейки всичко това?
Анабел Могадам (България / Иран)
Анабел Могадам (София, 1998 г.) е фотографка с ирански корени, родена и израснала в София. В момента се обучава в международен клас по документална фотография и фотожурналистика в Hochschule Hannover, Германия.
Работата ѝ се подхранва от дълбоко вкоренена страст към изследване на човешките взаимоотношения и психология. Използва предимно документален подход, воден от архивиране и изследване на реалността.
Детството, любовта, саморефлексията, както и сложните семейни връзки и майчинството са ключови теми в нейните визуални изследвания.
Анабел участва в групови изложби в България и Италия. През 2024 г. е селектирана за менторската програма и участие в престижната международна фотожурналистическа работилница Canon Student Development Programme.
В последния си проект, Анабел поема на пътешествие в Иран, където изследва възможността за своето алтернативно възпитание, улавя моменти на откриване, конфликти и връзки, които
оформят себеусещането ѝ.